Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой е метнал първия съдбоносен домат, положил началото на революцията „Томатина“? На практика никой не знае. Може би е имало бунт срещу Франко или някой карнавал е излязъл от контрол. Според най-известната версия през 1945 г. по време на фестивала Лос Гигантес (шествие с огромна кукла от папие маше) местни хора се опитали да изиграят на сцената кавга, за да привлекат вниманието на околните. По случайност минали покрай сергия със зеленчуци и започнали да се замерват със зрели домати. Скоро били въвлечени и невинни наблюдатели, докато сцената не се превърнала в мащабно меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, но това не попречило да се появяват периодично и други доматени борби - и да се роди нова традиция. Поради опасения за неконтролируема ескалация властите въвели, свалили и накрая отново установили серия забрани през 50-те години. През 1951 г. местни хора, престъпили закона, били хвърлени в затвора, докато общественият протест не предизвикал тяхното освобождаване. Най-известното предизвикателство към доматените забрани се случило през 1957 г., когато защитници организирали погребение на домата - с ковчег и процесия. След 1957 г. местното управление проявило гъвкавост, установило няколко правила и узаконило необичайната традиция. Макар че доматите тук заемат централна роля, до финалната борба се стига след цяла седмица празненства. Това са празници в чест на светците покровители на Буньол, Дева Мария и Св. Луис Бертран, с улични шествия, музика и фойерверки в типичен жизнерадостен испански стил. За да съберете сили за предстоящото меле, вечерта преди битката се сервира епична паеля - ястието-икона на Валенсия с ориз, морски дарове, шафран и зехтин. Днес в този необуздан фестивал е въведен известен ред. Организаторите са стигнали дотам, че са култивирали специален сорт безвкусни домати специално за ежегодното събитие. Празненствата стартират в десет сутринта, когато участниците се състезават да грабнат парче шунка, закрепено на върха на покрит с мазнина кол. Зрителите поливат боричкащите се за първо място с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари дванадесет, камиони, пълни с домати, влизат в града, докато припяванията „То-ма-те, то-ма-те!“ достигат кресчендо. И тогава, с изстрелване на водна струя, се слага начало на основното събитие. Това е зелена светлина за мачкането и стрелбата с домати в яростна атака с всички средства срещу другите участници. Далечни прехвърлящи доматени топки, убийствена стрелба от упор, ветриловидни странични удари. Каквато и да е техниката ви, когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Около час по-късно прогизналите от домати бомбардировачи вече играят в море от кишава улична салса, където не е останало почти нищо, наподобяващо домат. Втора изстреляна водна струя оповестява края на борбата. |