ProZ.com translation contests »
2014 annual ProZ.com translation contest: "Celebrations" » English to Bulgarian » Entry by Mihaela Panayotova


Source text in English

Translation by Mihaela Panayotova (#20318)

Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.

Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.

Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.

Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.

Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle.
Кой хвърли първия съдбоносен домат, който сложи начало на революцията на Томатината? Истината е, че никой не знае. Може би е бил някакъв бунт против Франко или просто карнавал, който е излязал извън контрол. Според най-популярната версия, през 1945 година, по време на фестивала Los Gigantes ("Гигантите" - парадно шествие с огромни кукли, изработени от папие маше), местните жители решили да инсценират сбиване с цел да привлекат внимание. Натъкнали се случайно на количка със зеленчуци и започнали да се замерват със зрели домати. Невинните сеирджии били въвлечени в схватката, която ескалирала до такава степен, че се превърнала в масов бой с летящи плодове. Инициаторите били принудени да обезщетят продавачите, но това не попречило тези битки с домати да се повторят и по-късно да се превърнат в традиция.

Опасявайки се от евентуални неконтролируеми безредици, през 50-те години властите наложили серия забрани, които в последствие били смекчени и след това възстановени. През 1951 година, нарушителите на закона били изпратени в затвора, докато бурна обществена реакция не довела до освобождаването им. Най-известното предизвикателство, отправено към доматените закони, се случило през 1957 година, когато привържениците инсценирали пародия на доматено погребение с ковчег и шествие. След 1957 година, местните власти решили да се примирят със случилото се, така че въвели няколко съразмерни правила и възприели смахнатата традиция.

Макар че доматите са центърът на внимание, цялата седмица, водеща до крайната конфронтация, е едно голямо празненство. Честват се светците покровители на Буньол, Дева Мария и Свети Людовик Бертран, чрез улични паради, музика и фойерверки, в тържествен испански стил. Според обичая, с цел да се съберат сили за предстоящия бой, в навечерието на битката се сервира една огромна паея, традиционно валенсианско ястие, приготвено с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес този разкрепостен фестивал е белязан с известен ред. Организаторите са стигнали дотам да отглеждат специален сорт негодни за ядене домати, предназначени за това ежегодно събитие. Празненството започва около 10 ч. сутринта, когато участниците се втурват да грабнат свински бут, закачен на върха на един омазнен стълб. Сеирджиите пръскат катерещите се с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари 12 ч., камиони, пълни догоре с домати, пристигат в града, заглушени от виковете "До-ма-ти, до-ма-ти!".

Тогава струя вода, изстреляна от водно оръдие, поставя начало на основното събитие. Това е сигнал, че може да започне мачкането и хвърлянето на домати, във всеобща атака срещу останалите участници. Високи изстрели с далечна траектория, убийства от упор и удари тип кука със среден обсег. Каквато и да е вашата техника, когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различни. Около час по-късно, омазаните с домати бомбардировачи плуват в море от кашав уличен сос, в който трудно могат да се различат остатъци с формата на домат. Втори воден изстрел сигнализира края на битката.


Discuss this entry