Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой хвърли първият съдбоносен домат, който започна революцията Ла Томатина (La Tomatina)? Никой не знае какво се е случило. Може би това е било един анти-Франко бунт или карнавал, излязъл от контрол. Според най-популярната версия на историята, по време на фестивала Los Gigantes през 1945 година (парад на огромна кукла, изработена от хартия), местните жители организирали сбиване на сцена, за да привлекат внимание. Те попаднали на една зеленчукова количка наблизо и започнали да хвърлят зрели домати. Невинните зяпачи се включили, докато сцената ескалирала в масов бой с летящия плод. Подстрекателите трябвало да заплатят щетите на продавачите на домати, но това не попречило на повторната поява на други боеве с домати —и на раждането на една нова традиция. Опасявайки се от неконтролируема ескалация, властите реагирали спокойно и след това отменили редица запрани през 1950 година. През 1951 година, местните жители, които не се подчинявали на закона, били хвърляни в затвора, докато обществения протест не призовал за тяхното освобождаване. Най-известната дързост с доматените забрани се случила през 1957 година, когато привърженици провели иронично доматено погребение, придружено с ковчег и процесия. След 1957 година, местното правителство решило да противодейства, създало няколко правила на място и приело смахнатата традиция. Въпреки, че доматите заемат централно място, празничната седмица води до крайна конфронтация. Това е празник на светците – покровители на Буньол, Дева Мария и Свети Луи Бертран, с улични паради, музика и фойерверки и радостна испанска мода. За да се подсилят за предстоящата битка, една епична паеля се сервира в навечерието на боя, ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин, изобразяващо иконата на Валенсия. Днес този свободен фестивал има някаква организация. Организаторите са отишли толкова далеч, че са култивирали особена разновидност безвкусни домати, използвани само за ежегодното събитие. Тържествата започват около 10 ч. сутринта, когато участниците се състезават да грабнат шунка, поставена на върха на мазен пилон. Минувачите се пръскат с маркучи с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари дванадесет часа, камиони, пълни с домати, влизат в града, докато песнопенията на "До-ма-ти, до-ма-ти!" достигат кресчендо. След това, с изстрелването на водно оръдие, започва основното събитие. Това е зелената светлина за мачкане и хвърляне на домати в разгърнати атаки срещу колеги участници. Мятане на домати на дълго разстояние, от упор и с куки със среден обсег на изстрелване. Независимо от Вашата техника, в момента, в който всичко приключи, Вие ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различно. Близо час по-късно, напоените с доматен сок бомбардировачи се оставени да играят в море от сладникава улична салса с малкото останали подобия на домати, които могат да открият. Втори изстрел на оръдие дава сигнал за край на битката. |