Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой е хвърлил онзи първи съдбовен домат, поставил началото на революцията Томатина? Истината е, че никой не знае. Може би е било в знак на протест срещу режима на Франко или става дума за карнавал, излязъл от контрол. Съгласно най-популярната версия на историята, през 1945 г., по време на фестивала Лос Гигантес (шествие на огромни кукли от папиемаше) местните са се опитали да инсценират безредици, за да привлекат внимание. Те попаднали на количка със зарзават, оставена наблизо и започнали да хвърлят зрели домати. Били засегнати и случайни зяпачи, докато сцената не прерастнала в сериозно меле от летящи плодове. Подстрекателите трябвало да възстановят щетите на продавачите на домати, но това не спряло многократното повтаряне на доматените битки – и раждането на нова традиция. Уплашени от неконтролируема ескалация, през 50-те години властите приели, отменили и по-късно въвели отново редица забрани. През 1951 г. местни жители, които предизвикали закона, били арестувани, докато не започнал масов протест за тяхното освобождаване. Най-известното грубо неподчинение на доматените забрани датира от 1957 г., когато техните противници организирали пародия на доматено погребение, включително с ковчег и процесия. След 1957 г. местните власти взели решение да реагират в съзвучие с обществените нагласи, установили няколко полезни правила и приели шантавата традиция. Въпреки че доматите са гвоздеят на програмата, празненства, продължаващи цяла седмица, предшестват финалната кулминация. Това е честването на светците-покровители на гр. Буньол – Дева Мария и Свети Луис Бертранд, съпроводено с улични шествия, музика и фойерверки по веселия испански маниер. Сили за предстоящия бой дава пословичната паеля - традиционно за Валенсия ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин, сервирано в навечерието на битката. Днес този хаотичен фестивал е вкаран в определени рамки. Организаторите са стигнали дотам, че отглеждат специален сорт безвкусни домати единствено, заради ежегодното събитие. Празненството започва около 10 ч . преди обяд. Участниците се надпреварват да грабнат парче шунка, закрепено на върха на мазен кол. Зяпачите пръскат боричкащите се с маркучи вода, докато пеят и танцуват по улиците. След като църковната камбана удари пладне, натъпкани с домати камиони навлизат в града, а напевите „До-ма-ти, до-ма-ти!“ достигат кресчендо. Тогава залпът на водно оръдие известява началото на главното мероприятие. Той дава зелена светлина за яростно мятане и замеряне с домати на околните участници. Високи топки на дълги разстояния, точни смъртоносни удари и средно близки изстрели през рамо – каквато и да е техниката ви, до момента, в който всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различно. Около час по-късно подгизнали доматени бойци остават да танцуват задружно шляпаща улична салса, а наоколо трудно може да се открие и следа от каквото и да било, наподобяващо домат. Втори оръдеен залп обявява края на битката. |