Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой замери с този пръв съдбоносен домат, който постави началото на Доматената революция? В действителност никой не знае. Може би е било бунт срещу управлението на генерал Франко или, може би - карнавал излязъл от строй. Според най-популярната версия на историята, по време на Фестивала на гигантите през 1945г. (парад с огромни кукли от папие маше) местните жители са търсили повод да започнат кавга. Те се озовали до количка със зеленчуци и започнали да хвърлят узрелите домати. Невинни зяпачи били неволно намесени и сценката прераснала в масово меле от хвърчащи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите за доматите, но това не попречило на появата и на други доматени битки - и така зараждането на нова традиция. Поради страх от повишаване на беззаконието, през 1950г. властите на няколко пъти приемали и премахвали редица забрани. През 1951г. местни жители, които се опълчвали на закона, били вкарвани в затвора, като накрая нарасналото публично недоволство предизвикало освобождението им. Най-извстният случай на неуважение към доматените забрани бил през 1957г., когато поддръжници извършили подигравателно доматено погребение с ковчег и процесия. След 1957г. местното правителство решило да се приспособи към промените, въвело няколко правила и приело налудничавата традиция. Въпреки че замерянето с домати е централното представление, изпълнена с празненства седмица предшества главното шоу. Това празненство в чест на светците покровители на град Буньол - Дева Мария и Св. Луи Бертранд, е съпровождано от улични паради, музика и фойерверки в подобаващ веселяшки испански стил. В навечерието на предстоящата битка за подсилване е сервирана паеля - ястие от ориз, морски деликатеси, шафран и зехтин, което е символ на Валенсия. Днес забраните са премахнати и фестивалът има определен ред. Организаторите са се развихрили до такава степен, че отглеждат специален сорт не особено вкусни домати единствено за събитието. Празненствата започват около 10 часа сутринта с надпревара за шунка покачена на омазнен пилон. Зяпачите пръскат с вода катерачите, докато песни и танци се носят по улиците. Когато камбаната на църквата удари обед, в града пристигат камиони натоварени с домати, докато публиката скандира достигащи до кресчендо напеви "до-ма-ти, до-ма-ти"! След това, началото на главното събитие се отбелязва с изстрел на водно оръдие. Това дава зелена светлина на атаката от летящи смачкани домати срещу другите участници. Хвърляния на далеко разстояние, убийствени изстрели от упор и крушета на средна дистанция. Независимо от техниката, след края на битката всеки би изглеждал (и би се чувствал) доста различно. След близо час прогизналите от доматен сос бамбаджии са оставени да играят в море от лепкава улична салса и почти нищо остало, наподобяващо на домат. Втори изстрел на оръдието сигнализира края на битката. |