Спуска се неделната утрин
Ами, събудих се в неделя сутринта
с болки в цялата глава.
И бирата изпита за закуска не беше лоша,
така че за десерт изпих още една.
После заопипвах дрехите си в гардероба
и намерих най-чистата си мръсна риза.
После си измих лицето и се сресах,
и неуверено заслизах по стълбите да посрещна деня.
Мозъкът ми беше пропит от вечерта с
цигарен дим и уловени мелодии.
Но си запалих първата и се загледах в малкото дете,
заиграло се ритайки тенекиена кутия.
После пресякох улицата
и долових отнякъде неделния мирис на пържено пиле.
И Господи, той ме върна към нещо, което бях загубил
някъде, някак по пътя.
Сам на тротоара в неделната утрин
пожелавам си, Господи, да ме убият с камъни.
Защото има в неделята нещо,
което кара човек да се чувства самотен.
И освен смъртта, едва ли има
по-тъжно нещо от звука
на тротоара на спящия град
и спускащото се неделно утро.
В парка видях един татко
със смеещо се момиченце, което той въртеше.
И спрях до едно неделно училище
и се заслушах в песните, които пееха.
После тръгнах по улицата,
а далеч някъде звънеше самотна камбана
и отекваше в каньона
като изчезващите вчерашни мечти.